Класификация на духовите инструменти

Духовите музикални инструменти са разделени на няколко групи.

Първоначално това разпределение възниква поради материалите, използвани за производството на конкретния инструмент, но по-късно вече се отнася до метода за извличане на звука от него. Материала, от които днес се произвеждат духовите инструмети, вече не е само мед и дърво. Разнообразието е голямо – от метал до пластмаса, от месинг до стъкло, но те винаги ще се отнасят към членовете на една от горните групи.

Дървени духови интрументи

Когато свирите на тях, звукът се разпространява чрез промяната на дължината на колоната на въздуха. Това се постига чрез отваряне на специални клапани, които са разположени на инструмента. А какви са те, зависи от разстоянието, на което тези отвори са разположени един от друг.

Тези инструменти са разделени на две подгрупи: лабиални и езикови. Разпределението зависи от това, как въздухът влиза в инструмента.

При лабиалните инструменти въздухът прониква през напречен слот, намиращ се на главата на инструмента: този поток от въздух се накъсва за вътрешното колебание на въздуха. Към тези инструменти приспадат тръбата, както и флейтата и нейните разновидности.

При езиковите инструменти вдухването се случва с помощта на езиче – тънка пластина в горната част на инструмента, в резултат на което колоната от въздух има колебания. Това са: саксофона, кларинета, фагота и техните разновидности, както и инструменти като зурна и гайда.

Медни духови инструменти

От метода на звукоизвличането, причинени от определена позиция на устните върху инструмента и силата на въздушната струя зависят тези инструменти.

Те също са разделени на подгрупи. При вентилните инструменти особеност е клапана. Те са оборудвани с три или четири клапана, които се контролират с пръсти. Необходими са за увеличаване на дължината на въздушна , чрез увеличаване на дължината на инструмента и по този начин намаляване на звука. Такива са: тромпета, валдхорната, тубата, саксофона и други.

При естествените духови инструменти добавки няма. При тях звукът е естествен и трудно се следва мелодия и престават да бъдат използвани в началото на XIX век. Тази подгрупа включва рог фанфари, ловен рог и други подобни инструменти.